Ваксини при деца в училищна възраст и тийнейджъри 

С порастването на децата някои ваксини, които са им били поставени като бебета и в по-ранна възраст започват да намаляват като ефективност и имат нужда от реваксинация. Други ваксини се препоръчват за поставяне при деца на възраст 11-12 години и ги пазят в по-зряла възраст. Децата в тази възраст са с повишен риск от някои ваксинопредотвратими заболявания, тъй като се включват все повече в активности като споделяне на напитки и прибори за хранене, размяна на целувки, посещаване на детски лагери и малко по-късно записване в колеж или университет.

Задължителните ваксини в тази възрастова група са:

  • на 11 г. възраст – реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
  • на 12 г. възраст – реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и реимунизация срещу тетанус и дифтерия
  • на 17 г. възраст – реимунизация срещу тетанус и дифтерия

Препоръчителните ваксини са:

  • Ваксина срещу хепатит А
  • Ваксина срещу грип
  • Ваксина срещу вируса, който причинява рак на маточната шийка – човешки папилома вирус (HPV)
  • Ваксини срещу менингококови инфекции

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Ваксините са едни от най-стриктно тестваните медицински продукти. Преди дадена ваксина да бъде одобрена за приложение, фирмата производител трябва да докаже нейната безопасност и ефективност чрез провеждане на клинични проучвания.

Разработването на една ваксина започва с научна фаза и предклинична фаза, преди да навлезе в следващите три стадии на клинични проучвания. Взети заедно тези фази могат да продължат над 10 години и да струват милиони долари. След това Агенцията по лекарствата се запознава с тези проучвания и решава дали ваксината е безопасна, ефективна и готова да получи разрешение за употреба. Такова разрешение получават само ваксини, при които е доказано, че ползите от ваксината надвишават потенциалните рискове. Ако има някакви съмнения или пропуски в събраните данни Агенцията по лекарствата изисква провеждане на допълнителни проучвания, преди да одобри съответната ваксина.

В България функционира Система за надзор върху нежеланите реакции след ваксинация (НРВ). Тя представлява неразделна част от имунизационната програма и системата за контрол на имунизациите и ваксинопредотвратимите инфекциозни болести. Системата включва следните начини за съобщаване на НРВ:

  1. При възникване на НРВ ваксинираното лице или лицата от обкръжението му (родители, родственици, настойници) които са наблюдавали реакцията, съобщават за НРВ на лекаря, извършил имунизацията или директно на Регионалната инспекция за контрол и опазване на общественото здраве (РИОКОЗ). Съобщенията могат да се отправят и директно в Министерство на здравеопазването (МЗ) или в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
  2. Лекарят или мед. специалист, прегледал пациент с подозирана НРВ, преценява реакцията и съобщава за НРВ в РИОКОЗ в срок от 24 ч
  3. РИОКОЗ съобщава за НРВ незабавно или в срок до 24 ч в МЗ и изпраща копие от съобщението в Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦЗПБ)
  4. Съобщения за НРВ, получени в ИАЛ от пациенти, мед. специалисти или производители, се изпращат в същите срокове в МЗ
  5. МЗ преценява кои съобщения да се насочат веднага за проучване към специализираната Експертна комисия за надзор на НРВ и/или към ИАЛ.

За да улесним пациентите, ние от За Ваксините, осигурихме с помощта на нашите партньори 1ДКК и Поликлиника България, Консултативен център за ваксини и нежелани реакции към тях за съобщаване на НРВ, където всеки пациент, обърнал се за съдействие към нас, ще бъде прегледан, ще получи експертно мнение и препоръки от нашата специализирана тричленна комисия от педиатри, която ще има грижата да придвижи съобщаването на НРВ към необходимите институции. В Центъра можете да направите консултация и за пациенти, които имат специфични медицински състояния, имащи отношение към поставянето на ваксините.

За повече информация можете да се обадите на нашия телефон за контакт +359 887 005 087.

Повече информация за функционирането на Консултативния център за ваксини и нежелани реакции към тях можете да получите и от видеото с доц. д-р Рада Маркова.

Да, ваксината срещу HPV е много безопасна и ефективна за предпазване от човешки папиломен вирус. Всяка една от разрешените за употреба ваксини срещу HPV е минала през дългогодишни тестове при хиляди хора с помощта на клинични проучвания, за да се докаже, че ваксината е безопасна. След пускането им в употреба тези ваксини продължават да се следят за нежелани реакции след ваксинация.

В периода 2006 – 2014 г над 47 милиона момичета и жени са провели пълния курс на ваксинация с ваксините против HPV и проследяванията за безопасност на тези ваксини не са показали проблеми с тях.

Разбира се ваксините, както всеки медикамент, могат да предизвикат нежелани реакции при някои хора. В много случаи поставянето на тези ваксини не води изобщо до нежелани реакции, докато при други се съобщава за много слаби такива реакции, като напр. дискомфорт на ръката, на която е поставена ваксината. Най-честите нежелани реакции включват:

  • Болка, зачервяване или подуване на ръката, на която е поставена ваксината
  • Повишена температура
  • Главоболие или умора
  • Гадене
  • Мускулна или ставна болка

В някои изолирани случаи се съобщава за припадане след ваксинация с HPV, което не е обичайно. Понякога по-емоционалните тийнейджъри припадат, след като им се направи инжекция. За да са сигурни, че детето Ви няма да се нарани, ако случайно припадне, лекарите обичайно препоръчват детето да постои седнало известно време, след като му е направена инжекция.

Не, няма доказателства, че ваксината срещу HPV предизвиква проблеми с възпроизводството. Всъщност поставянето на ваксината срещу HPV, която предпазва от рак на маточната шийка е един от гарантите за безпроблемно забременяване. Ако дадена жена развие рак на маточната шийка, вследствие на заразяване с HPV, при лечението може да се стигне до невъзможност да има деца или до усложнения по време на бременността. Ваксинирането срещу HPV може да помогне за предотвратяването на тези усложнения.

Правени са научни изследвания в тази връзка и те показват, че няма връзка между поставянето на ваксината срещу HPV и по-ранно започване на сексуална активност при тийнейджърите.

Както и при други ваксини, стремежът е ваксината срещу HPV да се постави по-скоро рано, отколкото късно – преди детето да бъде изложено на контакт с HPV. Децата в училищна възраст следва да получат всички дози на ваксината дълго преди да започнат каквато и да е сексуална активност. Изследванията показват, че ваксината срещу HPV е най-ефективна срещу вируса и съответно рака на маточната шийка, когато се постави във възрастта 11-12 години.

Бебета и малки деца

Деца и тийнейджъри

Науката за ваксините