Как работят ваксините 

Ваксините работят като ни помагат безопасно да имитираме естествените инфекции. 

Ако се запознаете с науката зад ваксините, включително това как вирусите и бактериите влияят на имунната система, от какво са произведени ваксините и как въздействат на имунитета, със сигурност ще ви е по-лесно да оцените ролята им в предпазването ни от опасни и понякога смъртоносни болести.

Вирусите, бактериите и имунната система

Когато вирусите или бактериите проникнат в тялото, те започват да се размножават. Този процес се нарича инфекция и инфекцията е това, което предизвиква заболяване. При първа среща на организма с дадена бактерия или вирус обикновено са нужни няколко дни, за да може тялото да произведе всичко, което му е необходимо, за да се бори с инфекцията. След справяне с инфекцията, имунната система пази т.нар. „паметови клетки“, в които се съхранява информацията, необходима за предпазване от бъдещи заболявания с участие на конкретния вирус или бактерия. Ако тялото се срещне отново с този вирус / бактерия, то започва да произвежда антитела, с които атакува болестния причинител по-бързо и по-ефективно от преди.

Как работят ваксините

Ваксините са съставени от вируси или бактерии, които са променени или отслабени, така че да предизвикат само имитация на разболяване, а не истинско разболяване. Има няколко различни начина да се променят или отслабят вирусите и бактериите във ваксините, така че да доведат до имунитет, а не до сериозно заболяване. По-долу са описани различните типове ваксини и начините, по които се създават, включително живи атенюирани, токсоидни, инактивирани, субединични и конюгирани ваксини.

Живите, атенюирани ваксини отслабват живите вируси в състава на ваксината, така че да не могат да причинят заболяване. Тъй като тези ваксини са най-близо до естествените инфекции, те са много ефективни, но не са подходящи за всеки. Например хора с отслабена имунна система като пациенти на химиотерапия, не трябва да бъдат имунизирани с живи ваксини. Примери за живи, атенюирани ваксини са морбили-паротит-рубеола, варицела и противогрипната ваксина под формата на назален спрей.

Токсоидните ваксини предпазват от заболявания, които се причиняват от бактерии, произвеждащи токсини в тялото. Както при живите атенюирани ваксини, токсините са отслабени, така че да не причиняват разболяване. Отслабените токсини се наричат токсоиди. Напр. ваксините за дифтерия-тетанус-коклюш съдържат токсоиди на дифтерията и тетануса, в допълнение към защитата срещу коклюш.

В инактивираните ваксини вирусите са инактивирани (убити) при производството на ваксината. Този тип ваксини предизвикват имунен отговор, но не могат да доведат до разболяване. Примери за инактивирани ваксини са тези срещу хепатит А, грип (инжекционната форма), полиомиелит (инжекционната форма) и бяс.

Субединичните ваксини използват само част от вируса или бактерията, вместо целите вируси / бактерии. Тъй като тези ваксини съдържат само най-важните антигени и в тях няма от останалите молекули, които изграждат болестотворния причинител, те не могат да предизвикат заболяване. Коклюшната компонента на Дифтеткок ваксината е пример за субединична ваксина.

Конюгираните ваксини използват части от обвивката на бактерията, които се наричат полизахариди. Понеже малките деца не изграждат добър имунен отговор спрямо полизахаридите от бактериалната обвивка, тези части от обвивката се свързват (конюгират) към безопасен за организма протеин. Този протеин пренася полизахаридите до определени клетки в имунната система, до които те не могат да достигнат сами. След това, ако бактерията проникне в тялото, антителата разпознават полизахаридите в нейната обвивка и не й позволяват да предизвика заболяване. Въпреки че са разработени основно за бебета и малки деца, конюгирани ваксини могат да се прилагат във всички възрасти. Примери за конюгирани ваксини са ваксината срещу хепатит Б, човешки папилома вирус (HPV), Дифтеткок, пневмококовата и менингококовата ваксини.

Бебета и малки деца

Деца и тийнейджъри

Науката за ваксините