Митове и заблуди за ваксините 

Изключения от поставянето на задължителните ваксини се правят само по преценка на лекар или  лекарска комисия (ако детето има установени конкретни алергии, сериозни заболявания и др противопоказания да бъде ваксинирано). Ако не имунизирате вашето дете, това би могло да има административни и юридически последици и сериозна възможност  вашето дете да постави в риск деца с противопоказания за имунизация.

Все повече и повече държави въвеждат задължителен имунизационен календар. При част от тях се гласуват и финансови глоби за нарушителите.

Всяко дете заслужава равна възможност да води здравословен живот и ваксинацията е една от основните стъпки за това. Тенденцията е да се увеличава броя на задължителните и на препоръчителните ваксини.

Всеки родител има водеща роля за осъществяване на ваксинална превенция за децата си, както и всяко дете има право да се предпази от ваксинопредотвратими заболявания.

Задължителните ваксини са предвидени за защита от особено опасни инфекции и не са избрани случайно. Те са включени в Националния имунизационен календар и са безплатни за всички. Освен тях, има и препоръчителни, по желание. Допълнителна информация можете да получите на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.

Всяко дете има право на равна възможност да води здравословен живот и ваксинацията е една от основните дейности за постигане на това. Все повече държави в Европа правят имунизациите задължителни.

Ваксините предпазват вас и хората, които обичате, във всяка възраст и във всеки етап от живота. СЗО обяви отказът от ваксиниране за една от 10-те най-големите опасности пред човешкото здраве в 21-ви век.

Не във всички страни има административни наказания, но има доста ограничения. В Германия отскоро има глоби срещу родители, които не са ваксинирали децата си. Във Франция и Австрия, макар на родителите да не се налагат глоби, децата не могат да бъдат записани в детска градина, училище, университет.

Според Доклад на Европейската комисия от 2018 г. в някои от страните, в които ваксините са препоръчителни, се налагат ограничения – през 2018 г. Финландия например прави ред ваксини задължителни за хората, които работят с деца; през 2017 г. Италия прокарва закон за 10 задължителни ваксини за децата на възраст 0-6 г.

В Австралия родителите получават данъчни преференциии, ако детото им има всички имунизации до навършването на 18-годишна възраст – програмата NoJab, noPay.

У нас първите  задължителни ваксини се поставят 24-48 часа след раждането на детето. Това е преценка на здравните власти в конкретната страна и се дължи на наличието на по-висок риск за инфекциозни заболявания в нашата страна като хепатит и туберкулоза.

Първата ваксина се поставя задължително при раждането в страни като България, Италия, Чехия, Полша, Португалия, Румъния.

Според СЗО децата под 5-годишна възраст попадат в особено висок риск от развитие на усложнения или дори фатален край при заболявания, които могат да бъдат предотвратени с ваксини. Ако едно кърмаче се зарази с хепатит Б, туберкулоза или коклюш, това може да бъде фатално. Ваксините, включени в имунизационния календар на всяка държава, дават защита на децата, когато те най-много се нуждаят от нея.

Дифтерията, тетанусът и коклюшът в кърмаческа възраст са изключително тежки болести, често с фатален край. Полиомиелитът (детският паралич) води до трайно инвалидизиране. Хемофилус инфлуенца е чест причинител на бактериален менингит. Факт е, че в цяла Европа имунизационните календари на повечето държави се разширяват.

Понякога децата са изложени на влиянието на болестотворния фактор преди да бъдат ваксинирани или преди ваксината да е изградила имунна защита, или при недостатъчно ваксинално покритие като брой дози. Ако детето все пак се зарази (което се случва рядко), ако то е ваксинирано, ще прекара много по-леко инфекцията.

Ако средно децата получават инфекция около 8 – 12 пъти в годината през първите няколко години от живота си, детето ви е изложено на повече антигени, отколкото се съдържат във всички дози от всички препоръчителните ваксини. Днес децата ни са дори по-защитени, отколкото сме били ние.

Макар днес на децата да се поставят повече ваксини, броят антигени в тях е по-малък. Ако преди години 1 ваксина против дребна шарка е имала 200 протеина, то днес 11 от рутинно препоръчаните ваксини имат общо по-малко от 130 протеина. Ваксините съдържат по-малко антигени сега, отколкото преди 30-40 години. 

Рискът да ни удари мълния е по-голям от това да получим алергичен шок от ваксина: 1:700 000 за мълнията спрямо 1:760 000 при ваксината. Ваксината се поставя, когато детето, семейството му, хората, които се грижат за него, са абсолютно здрави.

Ваксините не предизвикват заболявания, а предпазват от тях. 

Ваксини, които се препоръчват през бременността, ако жената не е успяла да ги постави преди зачеването, са противогрипната и комбинираната ваксина срещу тетанус, дифтерия и коклюш..

Ваксинирането на бременните жени срещу грип не създава риск за бебето и майката. В много европейски държави на бременните се поставя ваксина против коклюш, за да се имунизира бебето – коклюшът при новородено често е с фатален изход.

Центърът за контрол и превенция на заболяванията дава следните препоръки за ваксините по време на бременност: https://www.cdc.gov/vaccines/pregnancy/downloads/pregnancy-vaccination.pdf

Когато ваксинирате детето си, защитавате не само него, но и други хора във вашата общност, както най-малките, така и хората със слаб имунитет. Децата, които не са имунизирани, може да заразят общността, в която живеят. Първата доза срещу морбили например се поставя на 13-ия месец – преди това всички бебета са изложени на риск. Когато няма изграден достатъчно силен колективен имунитет, има риск от епидемии.

Полиомиелит, коремен тиф, холера, вирусен енцефалит са овладени в Европа именно защото е предприета масова имунизация и е бил изграден силен колективен имунитет. По данни на ЕС всяка година имунизацията в световен мащаб предпазва 2.7 милиона души от заразяване с морбили, 2 милиона – с тетанус при новородени и 1 милион – с коклюш. Имунизацията е отговорност. Всеки заслужава да бъде защитен от ваксинопредотвратими заболявания и има голяма роля в защитата на другите чрез избора да се имунизира.

“Колективна защита” е процентът ваксинирани, достатъчен да спре разпространението на една болест. Ако в детската градина има 50 деца, като от тях 48 са ваксинирани, а 2 – не, ваксинираните осигуряват защитата на неваксинираните. Това се нарича добър колективен имунитет. Шансът двете неваксинирани деца да се разболеят е много малък. При по-малък брой ваксинирани обаче отслабва колективния имунитет.

 

Случаите на морбили зачестяват, защото децата по-рядко се ваксинират. Дребната шарка е изключително заразна, разпространена е по цял свят и може да доведе до смърт. Както при всеки вирус, така и при морбили, са възможни усложнения, но причината не е във ваксините. При морбили опасността от смъртен изход при неваксинираните е 1 към 500, докато процентът на тежки алергични реакции след приемането на МРП е под 1 на 1 000 000. Само ваксините срещу морбили са предотвратили над 21 милиона смъртни случая между 2010 и 2017 г. През 2018 г.  случаите на морбили по света са се увеличили над два пъти, до почти 350 000 души, според Доклад на СЗО. Между 93% и 95% от децата в в България трябва да имат поставена ваксина против морбили, за да се спре разпространението на заразата. В доклад на Националния център по заразни и паразитни болести се подчертава, че имунизациите предпазват не само от заболяване, но и от усложненията му. Например ваксината срещу морбили предпазва и от морбилна пневмония, и от енцефалит.

Морбили (дребна шарка, брустница) е сериозно заболяване, 6 пъти по-заразно от грипа. Две дози ваксини срещу морбили осигуряват почти 100% защита. Благодарение на ваксината срещу морбили броят на заболелите в европейския регион на СЗО е спаднал с над 90% от 90-те години на миналия век до сега. Но вирусът все още се разпространява. Според СЗО през първите 3 месеца на 2019 г. броят на заболели от морбили се е увеличил с 300%. Имунизираните хора предотвратяват появата на вируса при тези, които не могат да бъдат ваксинирани поради отслабена или увредена имунна система. За постигането на колективен имунитет е необходимо ваксинално покритие сред най-малко 95% от населението.

Броят на заразените с морбили у нас надмина този за САЩ, където населението е близо 44 пъти по-многобройно от българското. Към 26 юни 2019 г. потвърдените случаи на морбили в България са 1007.

Туберкулозата не е болест от миналото, през 2017 г тя е причинила смъртта на 1.6 милиона души. Ваксината срещу туберкулоза е най-широко използваната ваксина в света, с нея са ваксинирани над 90% от всички деца.

В момента се разработва и нова ваксина против туберкулоза: https://www.who.int/immunization/research/development/tuberculosis/en/

Ваксината срещу туберкулоза предпазва от най-тежките хематогенно–дисеминирани форми на заболяването, в това число и туберкулозния менингит.

Превенцията срещу хепатит В е важна; срещу заболяването има ефективна задължителна ваксина. Не случайно намаляват случаите на хроничен В хепатити за сметка на хроничен С хепатит, за който няма ваксина. Ползите от имунизацията са много по-големи от временното неразположение. Сериозни усложнения се случват много рядко. Например някои деца могат да получат обрив от ваксината против хепатит Б, но такова усложнение се случва веднъж на 600 хил. ваксинации.

СЗО препоръчва бебетата да получат първата доза от ваксината 24 часа след раждането си. Много държави в ЕС са въвели програма за ваксиниране на всички новородени срещу хепатит B. Няма научно обосновани данни за това, че ваксината против Хепатит В причинява МС.

В Европа Хепатит B причинява смърт на 56 000 души годишно; с хепатит В живеят 15 милиона човека. Вирусът се предава най-често от майката на детето. Според Световната здравна организация 80-90% от децата до 1-годишна възраст, които са заразени с вируса, развиват сериозни хронични инфекции.

 

Ваксините са доказали своята ефикасност и терапевтична безопасност. Ваксините спомагат за намаляване на честотата на редица заболявания, които водят до смърт и увреждания до края на живота.

Проведени са множество изследвания, които категорично отричат връзката между аутизма, астмата, алергиите, MS и ваксинирането.  

Няма научно обосновани доказателства за това, че ваксините причиняват аутизъм. Напротив има редица проучвания, които оборват това твърдение:

Taylor LE, Swerdfeger AL, Eslick GD. Vaccines are not associated with autism: An evidence-based meta-analysis of case-control and cohort studiesExternal. Vaccine. 2014 June;32(29):3623–3629.

Schechter R, Grether JK. Continuing increases in autism reported to California’s developmental services system: Mercury in retrogradeExternal. Arch Gen Psychiatry. 2008;65:19-24.

Institute of Medicine. Immunization Safety Review. Vaccines and AutismExternal Board of Health Promotion and Disease Prevention, Institute of Medicine (National Academy Press, Washington, DC, 2004).

Hviid A, Stellfeld M, Wohlfahrt J, Melbye M. Association between thimerosal-containing vaccine and autism Cdc-pdf[PDF – 145 KB].External JAMA. 2003;290:1763–6.

Madsen KM, Hviid A, Vestergaard M, Schendel D, Wohlfahrt J, et al. A population-based study of measles, mumps, and rubella vaccination and autismExternal. N Engl J Med. 2002;347 (19):1477–1482.

Ball L, Ball R, Pratt RD.An assessment of thimerosal in childhood vaccines.External Pediatrics. 2001;107:1147–1154.

Joint statement of the American Academy of Pediatrics (AAP) and the United States Public Health Service (USPHS)External. Pediatrics. 1999;104:568–9.

 

За България средногодишно съобщенията за нежелани реакции след ваксинация са около 29 при около милион и няколкостотин хиляди ваксинации. При това в повечето от случаите става дума за локални реакции или за висока температура.

Усложненията, свързани по какъвто и да е начин с ваксинирането, са няколко в течение на десетилетия при положение, че милиони деца се ваксинират всяка година.

Малките деца имат по-слаба имунна система и една евентуална зараза може да е много по-опасна за тях.

 Всички заболявания, срещу които се използват ваксини са намалели значително в страните с успешни имунизационни програми. Там, където имунизационният обхват (процент на ваксинираните) е висок, нивото на заболяемост от дадената болест е ниско. Ползите от имунизациите са много по-големи от рисковете от нежелани реакции след ваксинация. Ваксините са причина за изкореняването на едрата шарка, за елиминацията на детския паралич (полиомиелит) в почти целия свят, както и за достигане до фаза на контрол за няколко други заболявания, за които елиминацията е предстояща в най-кратки срокове. България се намира в риск от възникване и разпространение на заразни заболявания дотогава, докато те все още съществуват.

Всяка една лицензирана ваксина се тества много сериозно преди да бъде пусната на пазара – в продължение на десетки години. Всички ваксини минават през обстойни изследвания за безопасност, включително и клинични тестове, преди да бъдат одобрени. Страните регистрират и използват ваксини, които отговарят на прецизните стандарти за качество и безопасност.

Без ваксина е много по-лесно да се разболее дете и да внесе болестта в училища и детски площадки.

Задължителните ваксини предпазват от много сериозни инфекциозни заболявания, с които никоя друга алтернатива не може да се справи, поне на този етап.

За да се постигне колективен имунитет, над 95% от обществото трябва да е ваксинирано. И възрастните може да започват да се разболяват от типични детски инфекции, като рубеолата, ако едва 80% от децата са ваксинирани. Ефективност се постига, когато при дребна шарка са обхванати от 83 до 94%, при коклюш – 92 – 94%, полиомиелит – 80 – 86%, едра шарка ( няма я в световен мащаб повече от 30 години). Тези резултати се постигат дори при изваждане на освободените по строги медицински показания. Когато повече хора се отказват от ваксиниране, резултатът се компрометира.

Шансът за усложнение от ваксина е едно на милион. Над 80% от хората, които всъщност имат морбили в момента в България, са неваксинирани. Освен това, има малка част – от 2% до 5% от децата, които поради имунологични заболявания или алергия са противопоказани за ваксинация. Може да има и деца, които не са изработили антитела и могат да се заразят. Големият проблем е, че болните деца могат да заразят и тях.

Много родители се притесняват, че многовалентните ваксини ще претоварят имунната система на детето им. Но децата са изложени на стотици микроби всеки ден. Всъщност една обикновена настинка или възпалено гърло са по-натоварващи за имунната система на вашето дете от ваксините.

Съвременните научни данни доказват, че поливалентните ваксини не увреждат нормалната имунна система. Те са също толкова ефективни, колкото и ако всяка една от компонентните ваксини бъде приложена поотделно. Същевременно рискът от нежелани реакции след прилагане на поливалентни ваксини не превишава този, установен при съответните моноваксини, а вашето дете получава само едно убождане с поливалентна ваксина.

 

Това категорично не е вярно. Качеството на ваксините е безспорно. В България се работи с ваксини, които се прилагат и в Западна Европа. У нас се внасят ваксини на световноизвестни производители, доказали ефективността си десетилетия подред.

Производство на ваксини е сложно и времеемко, а процедурите по контрола на качеството – многобройни. Технологичният процес отнема от 6 до 12 месеца. Всяка произведена партида ваксина се подлага на тест за качество с продължителност между 18 и 36 месеца.

Само едрата щарка е ликвидирана благодарение на ваксините. Морбили, паротит, хепатит В, дифтерия и др., съществуват и при снижаване на ваксиналния обхват ще се разпространят отново. Ако не е имунизирано, детето може да се зарази с ваксино-предотвратимо заболяване от хора, които нямат оплаквания. Макар че честотата на ваксино-предотвратимите заболявания е намаляла значително, те не са изчезнали напълно. 

Дори едно заболяване да е изкоренено в даден регион, то може да се “върне” отново от регион, където все още съществува. Хората пътуват много.

При някои временни или постоянни състояния и противопоказания поставянето на ваксини на бебета и деца може да бъде отложено.

Отлагането от ваксини до 3 месеца се преценява от личния лекар наблюдаващ детето , а над 3 месеца от специализирана комисия , която разглежда всеки случай индивидуално на базата на предоставена медицинска документация, удостоверяваща състояние, изискващо отлагане от редовни имунизации и реимунизации или промяна в имунизационната схема на детето.

Имунизационният календар посочва задължителните имунизации, в кой период от живота на детето и как трябва да се приложи дадена ваксина. Разминаването с тези изисквания става само по медицински показания или по препоръка на лекар-специалист.

Препоръки на Световната здравна огранизация за това колко време може да се отлага и кога най-късно може да бъде поставена 1 ваксина: https://www.who.int/immunization/policy/Immunization_routine_table3.pdf

Ако имаше такова нещо, нямаше ефектът от ваксините да бъде драстичното намаляване на смъртността при децата.

Наскоро Американската асоциация на психолозите проведе проучване сред респонденти на 5 континента, с което установи, че хората, които вярват, че ваксините са част от световен заговор, вярват във всякакви друг тип световни конспирации, например в конспирацията на масонското братство, в това, че американското правителство е знаело за планираните атаки на 11 септември и др. https://www.historyofvaccines.org/content/blog/apa-conspiracy-study

 

Черният триъгълник е предупреждение, възприето от Европейската лекарствена агенция, което се поставя на всички нови биологични лекарства, регистрирани след 2012 г. Черният триъгълник съвсем не значи, че това е експериментален продукт, нито че е опасен, забранен за употреба или под рестрикция. Единственото, за което служи, е да обърне внимание на лекарите да съобщават нежелани лекарствени реакции, ако забележат такива

 

Бебета и малки деца

Деца и тийнейджъри

Науката за ваксините