Науката за ваксините 

Ако си запознат с науката зад ваксините, включително това как вирусите и бактериите влияят на имунната система, от какво са произведени ваксините и как въздействат на имунитета, със сигурност ще ти е по-лесно да оцениш ролята им в предпазването ни от опасни и понякога смъртоносни болести.

 

Бактериите и вирусите се разпространяват бързо в обществото и разболяват много хора. Ако достатъчен брой хора се разболеят, това може да предизвика епидемичен взрив. Ако обаче достатъчно брой хора са ваксинирани срещу дадено заболяване, бацилите не могат да се прехвърлят толкова лесно от един човек на друг и вероятността за масова заболеваемост намалява. Дори и единични хора да се разболеят има много малка вероятност от епидемия, защото заболяването се разпространява по-трудно, когато много хора са ваксинирани и имат имунитет. Постепенно тези болести започват да се срещат все по-рядко и понякога дори могат напълно да изчезнат, какъвто е случая с едрата шарка (вариола). Това се нарича колективен имунитет.

Колективният имунитет защитава всички и особено важен за хора, които са уязвими от заразни болести, но не могат да се ваксинират. Това включва деца, които са прекалено малки и все още нямат всички имунизации, хора със сериозни алергии срещу определени компоненти на ваксините и хора с отслабена или увредена имунна система (напр. хора с рак, ХИВ / СПИН, диабет тип 1 или други болестни състояние, както и хора на определено лечение, като напр. химиотерапия).

Колективен имунитет 3

Колективен имунитет 2

Колективен имунитет 1

Колективният имунитет е важен и за онази малка група хора, които нямат достатъчно силен имунен отговор към ваксините. Тези хора зависят до голяма степен на имунизациите на останалите в тяхното училище или общност, така че да бъдат защитени от опасни и потенциално смъртоносни заболявания.

За всяко ваксинопредотвратимо заболяване е важно определен процент от хората в общността да бъдат ваксинирани, за да се предотврати разпространението му. Точният процент зависи до голяма степен от това колко лесно се предава точно това заболяване от един човек на друг.

Естественият имунитет се създава, когато човек се зарази с инфекциозно заболяване и преодолее инфекцията. Въпреки че естествения имунитет обикновено е по-силен от този, създаден чрез ваксинация, рисковете за детето са много по-големи. Ваксините помагат да се изгради имунитет чрез имитирането на инфекция, но тази „имитация“ не предизвиква заболяване. Например естествена инфекция от варицела може да доведе до пневмония или други сериозни усложнения, докато ваксинацията срещу варицела може най-много да доведе до болки в мускулите на ръката, на която е поставена за няколко дни. Морбили, менингитите причинявани от менингококи, полиомиелит и други ваксинопредотвратими заболявания могат да доведат до смърт или до инвалидизация за цял живот.

Въпреки че новороденото може да има някакъв имунитет благодарение на антитела, преминали от майчиния организъм в последните седмици на бременността, той не трае дълго. Бебето има нужда от дълготрайна защита, която може да бъде постигната единствено с поставяне на ваксините спрямо заложените в имунизационния календар срокове.

Дори и ако кърмите Вашето бебе, то се нуждае от поставяне на всички ваксини, които са задължителни за съответната възраст. Майчиното мляко осигурява важна защита срещу някои инфекции (като настинки, инфекции на ухото и диария) за незрялата имунна система на детето, но кърмата не го защитава от всички възможни заболявания.  

Да, възможно дете или възрастен да се разболее от ваксинопредотвратимо заболяване след като са се имунизирали, НО това се случва много рядко.

Според здравните власти, в зависимост от ваксината, около 1% до 5% от децата, които се ваксинират не успяват да изградят имунен отговор. Ако тези деца бъдат изложени на съответното заболяване, те ще се разболеят. Понякога поставянето на допълнителна доза от ваксината може да стимулира имунен отговор при дете, което не е изградило имунитет от 1 доза. Например единична доза от ваксината срещу морбили защитава около 95% от децата, докато след 2 дози почти 100% от ваксинираните деца развиват имунитет.

Понякога дете или възрастен могат да бъдат изложени на контакт със заболяване като грипа, преди да се ваксинират и да се разболеят преди ваксината да е подействала (за което са необходими около 2 седмици). В други случаи дете или възрастен могат да се разболеят от инфекция, която е сходна с тази, срещу която са ваксинирани. Това се случва с грипа, тъй като много вируси предизвикват грипоподобни симптоми и понякога хората ги наричат „грип“ (напр. „стомашен грип“), дори и те да са нещо съвсем различно.

В определена възраст децата са прекалено малки, за да се ваксинират срещу определени заболявания, а понякога възрастните са прекалено податливи на сериозни заболявания и техните усложнения по различни причини (лечение за туморни заболявания, СПИН). Ето защо е важно всеки да се ваксинира. По този начин човек помага да се защитят уязвимите групи в обществото благодарение на колективния имунитет.

Вирусите, бактериите и имунната система

Когато вирусите или бактериите проникнат в тялото, те започват да се размножават. Този процес се нарича инфекция и инфекцията е това, което предизвиква заболяване. При първа среща на организма с дадена бактерия или вирус обикновено са нужни няколко дни, за да може тялото да произведе всичко, което му е необходимо, за да се бори с инфекцията. След справяне с инфекцията, имунната система пази т.нар. „паметови клетки“, в които се съхранява информацията, необходима за предпазване от бъдещи заболявания с участие на конкретния вирус или бактерия. Ако тялото се срещне отново с този вирус / бактерия, то започва да произвежда антитела, с които атакува болестния причинител по-бързо и по-ефективно от преди.

Как работят ваксините

Ваксините са съставени от вируси или бактерии, които са променени или отслабени, така че да предизвикат само имитация на разболяване, а не истинско разболяване. Има няколко различни начина да се променят или отслабят вирусите и бактериите във ваксините, така че да доведат до имунитет, а не до сериозно заболяване. По-долу са описани различните типове ваксини и начините, по които се създават, включително живи атенюирани, токсоидни, инактивирани, субединични и конюгирани ваксини.

  • Живите, атенюирани ваксини отслабват живите вируси в състава на ваксината, така че да не могат да причинят заболяване. Тъй като тези ваксини са най-близо до естествените инфекции, те са много ефективни, но не са подходящи за всеки. Например хора с отслабена имунна система като пациенти на химиотерапия, не трябва да бъдат имунизирани с живи ваксини. Примери за живи, атенюирани ваксини са морбили-паротит-рубеола, варицела и противогрипната ваксина под формата на назален спрей.
  • Токсоидните ваксини предпазват от заболявания, които се причиняват от бактерии, произвеждащи токсини в тялото. Както при живите атенюирани ваксини, токсините са отслабени, така че да не причиняват разболяване. Отслабените токсини се наричат токсоиди. Напр. ваксините за дифтерия-тетанус-коклюш съдържат токсоиди на дифтерията и тетануса, в допълнение към защитата срещу коклюш
  • В инактивираните ваксини вирусите са инактивирани (убити) при производството на ваксината. Този тип ваксини предизвикват имунен отговор, но не могат да доведат до разболяване. Примери за инактивирани ваксини са тези срещу хепатит А, грип (инжекционната форма), полиомиелит (инжекционната форма) и бяс.
  • Субединичните ваксини използват само част от вируса или бактерията, вместо целите вируси / бактерии. Тъй като тези ваксини съдържат само най-важните антигени и в тях няма от останалите молекули, които изграждат болестотворния причинител, те не могат да предизвикат заболяване. Коклюшната компонента на Дифтеткок ваксината е пример за субединична ваксина.
  • Конюгираните ваксини използват части от обвивката на бактерията, които се наричат полизахариди. Понеже малките деца не изграждат добър имунен отговор спрямо полизахаридите от бактериалната обвивка, тези части от обвивката се свързват (конюгират) към безопасен за организма протеин. Този протеин пренася полизахаридите до определени клетки в имунната система, до които те не могат да достигнат сами. След това, ако бактерията проникне в тялото, антителата разпознават полизахаридите в нейната обвивка и не й позволяват да предизвика заболяване. Въпреки че са разработени основно за бебета и малки деца, конюгирани ваксини могат да се прилагат във всички възрасти. Примери за конюгирани ваксини са ваксината срещу хепатит Б, човешки папилома вирус (HPV), Дифтеткок, пневмококовата и менингококовата ваксини.

Бебета и малки деца

Деца и тийнейджъри

Науката за ваксините

Как работят ваксините

Съставки на ваксините